1.Полова дискриминация - комплекс от предразсъдъци и проява на дискриминация или омраза към хората, насочена в зависимост от техния пол, но терминът може да се отнася и до принципното разделение на хората по този признак.
Най-крайната и очевидна форма на полова дискриминация е сексуалният тормоз. Основно проявление на полова дискриминация при упражняване на правото на труд е т.нар. стъклен таван в кариерното развитие на жените.
2.“Мъжки комплекс” - биологично-заложено поведение при мъжете. Това поведение не позволявало на мъжката психика да приеме идеята за равенство, свобода и независимост на жените. Консервативното мъжко съзнание отхвърляло стремежите на феминистките движения през 19-ти и половината от 20-ти век.
3.Женските движения в Европа и САЩ - Женските движения в Европа и САЩ започват да набират сила в края на 19-ти век. Издигат се искания за достъп на жените до всички нива на образованието, достъп до професии, участие в политиката и равни права с мъжете. В България, през 1914 г., Българският женски съюз активно се бори за гражданско и политическо равноправие на жените, за достъп на жените до висшето образование, за право на стопански начинания и собствено имущество. По това време особено популярен сред феминистките движения бил проблема с липсата на избирателни права за жените. Друга цел на женското движение в България било извоюването на достъп на жените до престижни професии. Така например, жените можели да учат право, но нямали право да го практикуват професионално. Половата дискриминация в професионалните среди, произхождала все от този страх на мъжете от конкуренцията на жените.
“През голяма част от 20-ти век битувала представата сред мъжкото съсловие, че жените някак били "природно по-глупави" от мъжете. "Видни" български общественици и университетски преподаватели от онова време застъпвали убеждението, че "научния инстинкт" на жените бил "1:9 към инстинкта им на майки", че "смисъла на живота на жената започва и свършва във възсъздателните й органи", и че в образованите жени липсвало "еротичното чувство". Подобни нелепи аргументи се изказвали съвсем сериозно и се ползвали за "валидация" на патриархалното статукво.”
Цитат от статистика на български вестник
Жените в България получили достъп до висшето образование едва през 1901г.
Мъжете считали жените за по-глупави, а днес във висшите училища приемния бал за момичета често е с почти цяла единица по-висок от този за момчетата.
Квотите за прием в университетите, освен това, са разделени на квоти за мъже и за жени. Защо не се премахнат тези квоти? От какво се страхуват? Че мъжете няма да могат да се конкурират с високите резултати на жените?
Вече е очевидно, че патриархалната представа за "природно по-глупавата жена" е абсолютно безпочвена и винаги е била.
До ден днешен някои доста ограничени за времето си мъже задават въпроса “Защо повече учени и откриватели са мъже?”
Отговорът е от лесен, по-лесен! По-онова време, даже в някои държави и до ден днешен, жените нямали достъп до висши учебни заведения и били потискани още от деца. Мъжкото съсловие твърдо отказвало изобщо да обърне внимание на "женското интелектуално творчество".
Въпреки ограниченията жените са се доказали не само в изкуството ами и в науката, литературата и властта. Всеизвестни са откритията на Мария Кюри и съпруга и.
Мария Кюри е физик, химик и пионер в областта на радиологията. Мария, заедно със съпруга си Пиер, откриват елементите полоний и радий.
През юли 1898 г. семейство Кюри публикуват своето заключение: Бисмутното съединение съдържа преди това неоткрит радиоактивен елемент, който те наричат полоний. До края на тази година те изолират втори радиоактивен елемент, който наричат радий – от думата „радиус“, латинската дума за лъчи. През 1902 г. семейство Кюри обявяват успеха си в извличането на пречистения радий. През юни 1903 г. Мари Кюри е първата жена във Франция, която защитава докторската си дисертация. През ноември същата година, Мария и Пиер заедно с Анри, са обявени за носители на Нобелова награда за физика за техния принос в разбирането на „радиационните явления“. Комисията по номинирането първоначално възразява срещу включването на жена като нобелов лауреат, но Пиер Кюри настоява, че първоначалното изследване е на жена му. На 19 април 1906 г. Пиер Кюри, пресичайки улицата, се подхлъзва и попада под конски впряг. Впоследствие Мария Кюри започва да изпълнява неговата професия като преподавател по обща физика във факултета по природни науки в Сорбоната и е първата жена, която преподава във френски университет. През 1911 г. Мария получава втора Нобелова награда за химия за откриването на елементите полоний и радий. В чест на 100-годишнината от нейната Нобелова награда, 2011 г. е обявена за „Международна година на химията“.
4.Полова дискриминация в съвременният свят като белег за ниска култура и неосъзнатост
В някои държави и до ден днешен продължава борбата против половата дискриминация. Например в Арабския свят. Жените още се борят за своите права.
Да си жена в арабския свят не е лесно. Според стриктно спазвания закон, и до днес една жена може да бъде контролирана от нейния баща, съпруг и синове, които имат право да вземат решения от нейно име. До 2017 г. женската част от населението подлежи на много ограничения, създадени поради религиозни причини. През лятото на 2018 г. правителството на Саудитска Арабия отменя забраната за шофиране на жени, а през юли 2019 г. обещава да смекчи законите за мъжкото попечителство.
1.Кои са най-сериозните глобални проблеми по тази тема?
-Ограничаване на женското интелектуално творчество! Ограничаване дейностите на жената! Страх от равенство или загуба!
2.Защо тази тема лично те вълнува?
- Не случайно избрах да развивам тази тема. За мен тя е от огромно значение, защото аз не съм съгласна да бъда пренебрегвана само заради пола си. Проблемът е, че повечето хора си мислят, че този проблем е изкоренен и заседнал в 19-ти и 20-ти век, но далеч не е така. Това е глобален проблем, който никога няма да бъде изкоренен ако мъжете продължават да мислят, че са по-добри от жените.
С всяка година технологиите напредват и трудът на мъжете се улеснява все повече и повече. Дори и тежките “мъжки професии” вече са далеч от това което са били в миналото.
3.Как би разрешила конкретен проблем, свързан с глобалната тема, ако разполагаше с всички ресурси на света?
-Бих постъпила доста хуманно според мен, но се надявам да подейства. В рамките на година бих разменила ролите. Година мъжкото съсловие да застанат на нашето място и съответно ние на тяхното. Да вършат задълженията на една майка, домакиня и съпруга всеки ден. Да отидат на работа и да разберат какво е мнението ти да не е взимано под внимание, заради това, че си жена. Да застанат на мястото на едно момиче системно тормозено в училище. Да усетят болката и ограниченията които ние понасяме всекидневно.
В заключение, неуморните и себеотдадени борби на всички непокорни жени и "женските движения" през последните няколко века възтържествуват днес, когато жените (отново) могат с достойнство да нарекат себе си "пълноправни граждани" и хора.
Нещо, което младите днес приемат за даденост и не знаят, че съвсем доскоро са се водили ожесточени борби за тези права и, че тези борби все още се водят.
Затова, никоя уважаваща себе си жена не трябва да се срамува да се нарече Феминистка!